Третата сливица (аденоиди) кога запушеният нос изисква лечение?

Когато кажем „сливици“, повечето хора си представят двата розови възела в гърлото. Остава обаче една трета, която не се вижда в огледалото: аденоидът, наричан още фарингеална сливица. Той се намира високо зад носа, в носоглътката, и заедно с небните и езичните сливици изгражда т.нар. пръстен на Валдейер. Това е лимфоидна тъкан, разположена точно на входа на горните дихателни пътища, където първо се улавят вирусите и бактериите от въздуха.

При бебетата и малките деца тази тъкан е в разцвета си и расте до около 6–7 годишна възраст, след което постепенно се свива, а до юношеството често едва се забелязва. Уголемени аденоиди се наблюдават при близо една трета от децата (около 34%, по данни на справочника StatPearls), така че това е често срещана картина, а не рядка диагноза.

Аденоидът не може да се види директно в гърлото, затова родителят може да го разпознае по неговите проявления. Най-известното сред тях е дишането през устата и през деня: детето говори назално (сякаш носът му е запушен отвътре) и винаги има лека хрема. Други признаци са нощното хъркане и сънят с отворена уста, сухите устни и лошият дъх, упоритата суха кашлица (най-силна през нощта и сутринта), както и честите отити със събиране на течност в средното ухо и временно намален слух.

В аптеката това често изглежда така: миналата седмица майка поиска назален деконгестант (капки за отпушване на носа) за четиригодишното си дете, защото от месеци носът му бил запушен. Детето стоеше до нея с отворена уста и напукани устни. Хрема, която не отминава за седмица-две, може да е признак за уголемена трета сливица, а проверката се извършва от УНГ специалист. Безспорен повод за спешен преглед са паузите в дишането по време на сън или ако детето се събужда рязко, сякаш се задушава.

Всяка настинка води до набъбване на лигавицата в носоглътката, а заедно с нея отича и аденоидът. През есента, когато хремите следват една след друга, детето може да прекара седмици с частично запушен нос, без реално да е сериозно болно. Състоянието става хронично, когато ототокът не успява да спадне между отделните инфекции или когато в основата му стоят фактори като алергия, излагане на цигарен дим или сухият и горещ въздух от отоплителните уреди у дома.

Практичният съвет към родителите е да следят цялостния модел, а не просто всяка отделна хрема: колко нощи подред хърка детето, как диша през деня и дали гласът му се е променил. А за да се намали честотата на самите инфекции, основите остават същите, които описвам и в статията за имунитета в детската градина: достатъчно сън, редовно миене на ръцете, чист въздух и търпение.

Специалистът изследва аденоида с помощта на тънка ендоскопска камера през носа, процедурата е безболезнена и отнема само минута-две. Големината се оценява по скала от 0 до 4, в зависимост от това каква част от пространството зад носа е блокирана. При съмнение за сънна апнея се назначава изследване на съня (полисомнография), а при чести ушни проблеми, слухов тест (аудиометрия). Този преглед не е присъда: той просто показва доколко обструкцията пречи на дишането, съня и слуха на детето.

Ако сливицата е уголемена, но детето няма оплаквания, препоръката обикновено е наблюдение, тъй като тъканта често се свива по естествен път с израстването. Оперативно отстраняване (аденоидектомия) се обсъжда при потвърдена обструктивна сънна апнея, при повтарящи се отити със събиране на течност в ухото или при упорита инфекция на самата сливица. Решението се взема от специалиста след индивидуален преглед. Съвременните педиатрични насоки са много по-консервативни от старата практика, при която сливиците се отстраняваха масово: днес към операция се пристъпва само при ясни медицински показания.

Докато чакате прегледа или по време на поредната хрема, полезните стъпки са прости: физиологичен разтвор под формата на спрей или промивки за нос, поддържане на влажен въздух в стаята (особено при включено отопление), прием на достатъчно течности и среда без цигарен дим. Деконгестантните капки за отпушване на носа при деца се използват за кратък курс и само при нужда, а не седмици наред, тъй като продължителната им употреба предизвиква обратен ефект (медикаментозен ринит). А дозите на сиропите при хрема и температура се изчисляват спрямо килограмите на детето, а не по лъжици, както съм описала подробно в отделната статия за дозирането.

Сега и лошата новина за рекламите: нито един спрей, мехлем или билкова смес не може да „стопи“ аденоидите. Съществуват медицински схеми с назални кортикостероидни спрейове, които при част от децата намаляват отока, но те се назначават и проследяват изцяло от лекар, а действието им изисква ежедневна и продължителна употреба. Всяко обещание за „разтваряне на третата сливица без операция“ чрез капки от интернет е насочено към портфейла ви, а не към здравето на детето. А ако се колебаете дали това, което забелязвате, е просто поредната хрема или нещо повече, пишете ми в чата „Попитайте Диди“: отговарям лично и безплатно с информационна цел, без да поставям диагнози и без да променям назначена терапия.

Тази статия е написана от Донка Арабаджова, магистър-фармацевт, и потвърдена от следните източници: StatPearls: уголемени аденоиди, причини, признаци и поводи за аденоидектомия; Американска академия по педиатрия: признаци на уголемена трета сливица и кога се препоръчва операция; NHS: какво представлява аденоидектомията, рискове и възстановяване; Медицински университет - Варна: обструктивната сънна апнея при деца и ролята на сливиците и аденоидите.