Витамин К2 (MK-4 и MK-7): какво е доказано и кой трябва да внимава

Вторник сутрин, преди две седмици. Жена на около 60 години слага на гишето кутийка витамин D3 с К2, купена по препоръка на приятелка, и пита: това К2, дето го слагат навсякъде напоследък, наистина ли прави нещо за костите или е поредната мода. Точен въпрос. Честният отговор е: прави, но по-малко, отколкото рекламите твърдят, при една конкретна група жени данните са добри, а при хората на варфарин този витамин е направо забранена зона.

Витамин К е от добавките, за които в аптеката въпросите идват на вълни: първо беше тишина години наред, после внезапно всеки втори продукт с витамин D го включва. Тук събрах кои са формите му и как се различават, какво реално е доказано за костите и съдовете, каква е разликата между MK-4 и MK-7 и коя е червената линия, която не се прекрачва.

Одобрените в ЕС здравни твърдения за витамин К са две и ще ги откриете на всеки етикет: допринася за нормалното кръвосъсирване и за поддържането на нормалното състояние на костите. Зад двете стои един и същ механизъм. Витамин К е помощникът, без който ред важни протеини не могат да се активират: процесът се нарича карбоксилиране и действа като ключ на контакта им.

Сред тези протеини са факторите на кръвосъсирването, произвеждани в черния дроб, остеокалцинът в костите, който вгражда калция в костната тъкан, и матриксният Gla-протеин в стената на съдовете, който възпрепятства отлагането на калций там, където не му е мястото. Един витамин, три работни места: черен дроб, кост и съдова стена. Това обяснява и защо интересът към него излиза далеч отвъд кръвосъсирването.

Витамин К1, филохинонът, идва основно от зеленолистните зеленчуци: спанак, броколи, зеле, маруля. Витамин К2 е цяло семейство вещества, менахиноните (MK-n): номерът показва колко изопренови единици има в страничната верига, а оттам и означението от MK-4 до MK-13. Те са предимно с бактериален произход и се намират във ферментиралите храни: кисело зеле, отлежалите сирена, а в по-малки количества и в яйца, черен дроб и месо. MK-4 е специален случай: тялото само го произвежда от К1, без участието на бактерии, а дълговерижните форми се синтезират и от бактериите в червата ни.

Популярното деление „К1 е за кръвта, К2 е за костите“ е удобно, но неточно. И двете форми активират едни и същи протеини; разликата е в логистиката. К1 остава предимно в черния дроб и обслужва кръвосъсирването, докато дълговерижните менахинони пътуват по-дълго в кръвта, прикрепени към липопротеините, и достигат до костите и съдовата стена. Показателно е, че EFSA определя адекватен дневен прием от 70 mcg само за филохинона, защото доказателствата за менахиноните не стигат за отделни норми, а горна допустима граница не е установена за нито една форма на витамина.

Двете форми, които ще срещнете на етикетите, са MK-4 и MK-7. MK-4 се разгражда бързо и остава в кръвта няколко часа, което налага прием по няколко пъти на ден, а в обичайните дози от 100-200 mcg практически не се открива в серума (Sato, 2012). MK-7 идва от ферментация, натуралният му източник е нато (ферментиралата соя) и киселото зеле, задържа се около три дни и един прием дневно стига. Класическото проучване на Schurgers от 2007 г. сравнява MK-7 с витамин К1 при здрави доброволци: MK-7 дава по-стабилни нива, натрупва се до 7-8 пъти по-високи стойности спрямо К1 при продължителен прием и активира остеокалцина по-пълно.

Един детайл, който рекламите на MK-4 пропускат: японските проучвания с впечатляващи резултати за костите използват 45 mg MK-4 дневно, а това е менатетренон, лекарствен продукт с рецепта в Япония. Стойността е над 200 пъти по-висока от обичайните 100-200 mcg в добавките, така че резултатите от лекарствената доза не могат да се преписват върху капсулата от продукта на свободна продажба в аптеката.

Най-сериозното проучване е тригодишното рандомизирано изследване на Knapen от 2013 г.: 244 здрави жени след менопауза приемат 180 mcg MK-7 дневно в продължение на три години. Резултатът: по-бавна загуба на костна плътност в гръбначния стълб и шийката на бедрото, по-добри показатели за костна здравина и по-малка загуба на височина на прешлените в сравнение с плацебо. Не е често срещано добавка да бъде изпитвана толкова дълго и с измерими резултати.

Границите също трябва да се кажат: участничките са здрави жени след менопауза и изводите не се пренасят автоматично върху мъже и по-млади хора, а крайната точка е костна плътност, не преброени фрактури. Одобреното в ЕС твърдение важи за витамин К като цяло, а данните сочат, че най-осмислен е приемът при жени след менопауза с нисък витаминен статус.

Интересът към въздействието му върху съдовете започва с Ротердамското проучване от 2004 г.: при близо 4800 души хората с по-висок прием на менахинони от храната имат по-малко калцификация на аортата и по-нисък риск от смърт от исхемична болест на сърцето, докато приемът на К1 не показва такава връзка. Важно е да се подчертае: това е наблюдателно изследване и то показва съпътстваща връзка, не причина и следствие.

Първото интервенционно проучване идва от същия екип през 2015 г.: при жените на MK-7 артериалната скованост намалява, а неактивният матриксен Gla-протеин спада с 50% спрямо плацебо, а едногодишно изследване от 2025 г. потвърждава, че при жени след менопауза съдовете остават по-еластични. Картината е обещаваща, но още не е окончателна: добавка с К2 не замества нито кардиолог, нито контрола на кръвното и холестерола.

Тук съветът ми е категоричен. Варфаринът и подобните му антикоагуланти действат именно като блокират рециклирането на витамин К в организма, а всеки допълнителен прием на витамина работи срещу лекарството. Препоръката на британското здравеопазване е директна: по време на лечение с варфарин не се приемат добавки с витамин К. Проучването на Schurgers показва защо: дори 50 mcg MK-7 дневно могат да повлияят клинично значимо на антикоагулантния ефект.

За храната правилото е друго и е добре да се знае: зеленолистните не се изключват от менюто, а се държат на постоянно ниво, защото рязкото покачване или сваляне на приема разклаща INR и риска от съсирване или кървене. Всяка промяна в диетата или нова добавка при човек на антикоагулант минава през лекаря, който следи показателите. Това не е излишна предпазливост, а директна безопасност.

При здрав човек с разнообразна храна в менюто си приемът на витамин К от храната обикновено покрива нуждите: европейските оценки за общ прием варират между 72 и 196 mcg дневно при възрастни. Групата, при която добавката има най-добра доказателствена опора, са жените след менопауза, особено с нисък витаминен статус, а дозата в проучванията е 180-200 mcg MK-7 дневно.

Комбинацията D3 с K2 не е задължителна двойка, както обясних подробно в статията за витамин D: D3 върши работата си и сам, а К2 е смислено допълнение, когато в менюто липсват ферментирали храни. Източници от храната са кисело зеле, отлежалите сирена, яйцата и черният дроб. Липсата на горна граница не дава зелена светлина за мегадози: приемът се държи в рамките на изпитваните дози, а при антикоагулантна терапия лекарят решава.

Тази статия е написана от Донка Арабаджова, магистър-фармацевт, и потвърдена от следните източници: Schurgers L.J. et al., Blood, 2007 г.: сравнение на синтетичен витамин К1 и менахинон-7 от нато; Sato T. et al., Nutrition Journal, 2012 г.: сравнение на усвояването на MK-4 и MK-7; Knapen M.H.J. et al., Osteoporosis International, 2013 г.: тригодишен прием на MK-7 при жени след менопауза; Knapen M.H.J. et al., Thrombosis and Haemostasis, 2015 г.: MK-7 и артериална скованост; Geleijnse J.M. et al., Journal of Nutrition, 2004 г.: Ротердамското проучване за менахиноните и сърцето; едногодишно рандомизирано проучване, Nutrients, 2025 г.: MK-7 и съдова скованост; EFSA, 2017 г.: референтни стойности за витамин К; NIH Office of Dietary Supplements, Vitamin K Fact Sheet for Health Professionals; NHS: варфарин и витамин К; Регламент (ЕС) № 432/2012 (одобрени здравни твърдения за витамин К).