Комари, кърлежи и пчели: защита и първа помощ през лятото

Комари, кърлежи и пчели: едва ли има лято без среща с поне един от тях. Повечето ухапвания и ужилвания са досадни, но безвредни и отшумяват за няколко дни с прости грижи у дома.

Има обаче ситуации, в които правилната реакция в първите минути има значение, а някои народни „трикове“ правят по-лошо, отколкото да помагат. Ето какво е доказано полезно, проверено по официални медицински източници и практиката ми.

Хапят само женските комари: кръвта им е нужна за развитието на яйцата. Най-активни са по здрач и през нощта, а сърбежът след ухапване е реакция на тялото към слюнката им.

У нас комарите рядко пренасят болести, но Западнонилска треска се регистрира всяка година в Европа, включително в България, според данните на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията. Повечето заразени дори не разбират, но при възрастни и хронично болни хората може да протече тежко, затова защитата си заслужава.

Доказано ефективни са репелентите с DEET, икаридин (пикаридин) или IR3535. Концентрацията определя колко дълго пазят: 10 процента DEET защитават около 2 часа, 30 процента около 5 часа, а 20 процента икаридин между 8 и 12 часа. По-висока концентрация над тези граници не добавя реална полза. Репелентите са биоциди: използвайте ги безопасно и винаги четете етикетата и информацията за продукта преди употреба.

За деца над 2 месеца репелентите с DEET до 30 процента са разрешени според Американската академия по педиатрия. Нанася ги възрастен: първо върху собствените си ръце и чак след това по откритата кожа на детето, като се пропускат детските длани, очите и устата, защото малките деца разтриват очите си и пипат устата си с ръце. Продуктите с масло от лимонов евкалипт не се използват за деца под 3 години. Перметринът е само за дрехи и екипировка, никога за кожа.

На плажа редът е важен: първо слънцезащитата, след нея репелентът. След като се приберете, измийте кожата със сапун и вода. Репелентът е и задължителна част от лятната аптечка за пътуване.

Измийте мястото със сапун и вода и сложете студен компрес или лед, увит в кърпа, за 10 до 20 минути. Това успокоява отока и сърбежа най-бързо.

При силен сърбеж помагат антихистаминови таблетки и противоалергичен крем. Важното е да не чешете: разраненото ухапване се инфектира лесно, а тогава вече се превръща в работа за лекар.

Кърлежите не падат от дърветата: пълзят по тревата и храстите и се захващат, когато минете покрай тях. Затова в гората или парка носете дълги панталони, пъхнати в чорапите, и светли дрехи, върху които тъмният кърлеж се забелязва лесно.

След разходка из природата огледайте цялото тяло, особено мишниците, слабините, скалпа и сгъвките зад ушите и коленете, и при децата направете същото. Душ в рамките на 2 часа след прибиране отмива кърлежите, които още не са се захванали. Домашните любимци се обезпаразитяват редовно, защото те са най-честият „транспорт“ на кърлежи до дома.

Хванете кърлежа с фина пинсета възможно най-близо до кожата и дръпнете бавно и равномерно нагоре, без усукване и без да стискате тялото му. Въртенето важи само за специалната кукичка за кърлежи от аптеката, с пинсета не се върти, защото хоботчето се чупи и остава в кожата. Ако не сте сигурни, че ще се справите, не отлагайте за часове: отидете на лекар, той със сигурност ще извади кърлежа правилно. След това измийте и дезинфекцирайте мястото.

Забравете триковете с масло, вазелин, спирт или запалена клечка: те само карат кърлежа да изпусне повече слюнка в раната. Ако при свалянето частичка от хоботчето остане в кожата, не се паникьосвайте: ако не излиза лесно с пинсета, оставете я, кожата я изтласква сама при зарастването. При зачервяване, болка или гной мястото се показва на лекар.

Лаймската болест е най-честата кърлежова инфекция в България. Разпознава се по разширяващ се червен пръстен около мястото на ухапването, който се появява дни до седмици по-късно, понякога с грипоподобни оплаквания. Лекува се с антибиотик, предписан след преглед при лекар, и колкото по-рано се хване, толкова по-лесно е. Рискът от заразяване расте, когато кърлежът стои захванат повече от 24 часа, затова ранното сваляне реално пази.

Марсилската треска е типична за Южна България и Черноморието и се пренася от кучешкия кърлеж. Характерният знак е тъмна коричка на мястото на ухапването, последвана от висока температура 39-40 градуса, силно главоболие и обрив по тялото. При такива симптоми се търси инфекционист и задължително се казва за кърлежа: това съкращава пътя до диагнозата.

Конго-Кримската хеморагична треска е рядка и се среща основно в Югоизточна България. Общото правило е просто: температура или обрив в седмиците след ухапване от кърлеж означават лекар, без чакане.

Пчелата оставя жилото си в кожата, осата не. Жилото се изстъргва странично с нокът или с ръба на банкова карта, но не и с пинсета: стискането изтласква още отрова от него. След това мястото се мие със сапун и вода, слага се студен компрес за около 20 минути и при възможност крайникът се повдига.

При болка помагат парацетамол или ибупрофен, а при оток и сърбеж антихистаминова таблетка. Репелентите не пазят от пчели и оси, затова край тях се движи бавно и спокойно, без рязко махане с ръце.

Тежката алергична реакция се познава по оток на лицето, устните, езика или гърлото, затруднено дишане или преглъщане, копривна треска по цялото тяло, световъртеж, гадене и припадък. При дори един такъв симптом след ужилване звъннете веднага на 112.

Хората с доказана алергия носят адреналинов автоинжектор и близките им знаят как се ползва. Ужилване в устата или гърлото изисква спешна помощ дори без алергия, защото отокът може да затвори дихателните пътища. Множество ужилвания наведнъж, особено при дете, също са повод за лекар.

Тази статия е написана от Донка Арабаджова, магистър-фармацевт, и потвърдена от следните източници: ръководствата на CDC за репеленти и за премахване на кърлежи, страницата на NHS за ухапвания и ужилвания от насекоми, първата помощ при ужилване на Mayo Clinic, препоръките на Американската академия по педиатрия за репеленти при деца и данните на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) за Западнонилска треска.