Постбиотици: какво са „мъртвите“ бактерии и какво показват проучванията

Вторник сутрин е. Мъж на около петдесет години оставя на гишето кутия пробиотик. Пита ме дали ще свърши работа на баща му, който току-що е приключил курс с антибиотици след тежка химиотерапия. Вместо да му подам касовата бележка, аз го изненадах с въпрос, който рядко се чува в аптека: „Сигурен ли сте, че в момента искате да му дадете точно живи бактерии?“ При химиотерапия имунната система е силно потисната. В това състояние дори полезните живи микроорганизми могат да изненадат тялото и да донесат малък, но напълно реален риск от инфекция. Именно в такива деликатни моменти на сцената излиза една дума, която все по-често виждаме по опаковките: постбиотик.

В следващите редове ще разберете какво означава тя според официалната наука, защо инактивираните бактерии изобщо биха имали ефект, какво показват данните досега и как да разчитате надписите по опаковката, без да плащате за маркетинг. Ще бъда честна: ще разгледам кога постбиотикът има смисъл и кога няма.

За да не ги бъркаме, нека ги разделим според официалните дефиниции на Международната научна асоциация (ISAPP) - организацията, която определя стандартите в тази наука: Пробиотикът е самата жива бактерия. Пребиотикът е нейната любима храна (специални фибри като инулин), с която тя се храни, за да расте. А постбиотикът е най-новото откритие на науката - препарат от неживи бактерии или техни компоненти. Трите термина може да звучат еднакво, но описват три напълно различни етапа от грижата за червата ни.

Ако трябва да го опростим напълно: ако пробиотикът е работникът на смяна, а пребиотикът е неговият обяд, то постбиотикът е свършената работа и инструментите, които този работник е оставил след себе си. Той вече не е активен, но всичко полезно от него остава на разположение на тялото ни. За живите варианти и защо при тях щамът решава всичко има отделна статия.

През 2021 година експертен панел на ISAPP фиксира точната рамка: постбиотик е препарат от неживи микроорганизми и/или техни компоненти, който носи полза за здравето на гостоприемника. Инактивацията става с топлина, облъчване или механично разрушаване на клетката. Два детайла от дефиницията пазят парите ви. Първо, чистите метаболити не са постбиотици, а се изписват с истинските им химични имена: маслената киселина, която червата ви сами произвеждат от фибри, си остава маслена киселина. Второ, пастьоризираната закваска не става постбиотик автоматично: за да се нарече така, производителят трябва да има черно на бяло клинични проучвания за точно този продукт.

На практика това означава, че надписът „постбиотик“ върху случаен фермент е просто надпис върху етикет, а не научно доказан и изследван продукт. За това винаги търсете името на конкретния щам на опаковката на даден продукт и доказателствата зад него.

Имунните клетки в червата не проверяват дали микробите са живи, а разпознават конкретни молекули по повърхността им, като елементи от клетъчната стена, пептидогликани и повърхностни протеини. Този механизъм работи на принципа на ключа и ключалката: рецепторите на имунната система се задействат при съвпадение с молекулярната форма на микроба, независимо дали самата бактерия е активна. Поради тази причина топлинната обработка не винаги неутрализира ефекта на даден щам, а в някои случаи дори стабилизира неговите свойства.

Класически пример е протеинът Amuc_1100 от обвивката на Akkermansia muciniphila. Той остава активен след пастьоризация и продължава да взаимодейства с рецептора TLR2, който участва в поддържането на чревната бариера. Разликата в сравнение с живия пробиотик е в самия механизъм на действие: живите бактерии се заселват временно в червата и произвеждат метаболити директно на място. От друга страна, неживият постбиотик просто предава молекулярния сигнал на имунната система, без да колонизира стомашно-чревения тракт.

Най-категоричното доказателство в подкрепа на неживите бактерии идва от мащабно клинично проучване в Германия. В него участват 443 пациенти със синдром на раздразненото черво (СРЧ), разпределени в 20 медицински центъра. В продължение на осем седмици те приемат топлинно инактивирания щам Bifidobacterium bifidum MIMBb75. Основната цел на изследването е да се постигне поне 30% намаление на коремната болка и общо облекчаване на симптомите през поне половината от времето. Резултатите показват, че тази цел е достигната от 34% от хората, приемали неживия щам, срещу едва 19% при плацебо групата, като не са отчетени сериозни странични ефекти. За пълна обективност обаче трябва да се отбележи, че проучването е финансирано от производителя на щама, факт, който изисква по-критичен прочит на данните.

Втори интересен сигнал дава пилотно проучване с 32-ма доброволци с наднормено тегло и инсулинова резистентност. При тях тримесечният прием на пастьоризирана Akkermansia muciniphila подобрява инсулиновата чувствителност с около 29% спрямо плацебо и понижава общия холестерол с близо 9%. Макар извадката да е малка, а срокът кратък, детайлът, който привлече вниманието на научната общност, е че пастьоризираният (нежив) щам показва по-добри резултати от живия.

Въпреки обещаващите данни, научната рамка изисква реалистичен подход. Проучванията в тази сфера все още са малко на брой и в начален етап. Към момента в Европейския съюз няма одобрено официално здравно твърдение нито за пробиотици, нито за постбиотици. Важно е да се подчертае, че нито един подобен продукт не лекува синдрома на раздразненото черво, затлъстяване или диабет. Тези състояния изискват задължително медицинско проследяване от лекар, а хранителните добавки могат да служат единствено като съпътстваща подкрепа по негова преценка.

Съвместимост с антибиотици: Антибиотиците унищожават живите бактерии, с които влизат в контакт, но не влияят на неживите клетъчни структури. Поради тази причина този тип препарати могат да се приемат през целия антибиотичен курс, без необходимост от спазване на часови паузи между приема на двете средства. Повече за това кога употребата на антибиотик е оправдана и кога не, разглеждаме в статията ни за настинка и грип.

Удобство при пътуване: Тези продукти нямат нужда от съхранение в хладилник. Количеството на полезните компоненти в тях остава стабилно във времето, а срокът им на годност не се влияе от по-високите температури в багажа или чантата ви.

Безопасност при компрометиран имунитет: При пациенти на химиотерапия, след трансплантация, с поставен централен венозен катетър или при недоносени бебета имунната защита е силно отслабена. В медицинската литература са описани редки, но реални случаи, при които жив пробиотик (най-често дрождите Saccharomyces boulardii) навлиза в кръвния поток на тежко болни пациенти и предизвиква инфекция. При такива състояния терапевтичното решение винаги се взема от лекуващия лекар, като неживият вариант е логична и по-безопасна алтернатива, за която можете да се консултирате с него.

Три неща трябва да пишат ясно: щамът с пълния си код, начинът на инактивация и количеството в клетки или клетъчни еквиваленти. Маркировката CFU тук не се прилага, защото тя мери живи бройки, а тук живи няма.

Червени флагове: думи като „ферментат“ или „лизат“ без име на щам, обещание за лечение на каквато и да е болест и цена, която се оправдава само с реклама. Тъй като в Европейския съюз няма одобрени здравни твърдения за тази група, всяко медицинско обещание върху опаковката е знак за несериозност.

Здрав човек с разнообразен хранителен режим, в който присъстват ферментирали храни, рядко има нужда от бактериална добавка, жива или нежива. Постбиотикът не замества храненето и не е задължителен елемент от ежедневието.

Постоянни коремни оплаквания, кръв в изпражненията, неволно отслабване или нощни болки изискват преглед, а не добавка. При бременност, деца и хронични заболявания всяка добавка се съгласува с лекаря.

Науката за неживите бактерии е млада, но сериозна. Постбиотиците не изместват пробиотиците, а допълват арсенала там, където живата форма е неудобна или рискова. Когато видите думата върху опаковка на продукт, питайте за щама и за изследването зад него. А ако се чудите дали конкретен продукт минава тези критерии, пишете ми в чата. Отговарям лично и безплатно, с информационна цел, без диагноза и без промяна на терапия.

Тази статия е написана от Донка Арабаджова, магистър-фармацевт, и потвърдена от следните източници: ISAPP консенсус 2021: дефиниция и обхват на постбиотиците, Nature Reviews Gastroenterology & Hepatology; ISAPP консенсус 2014: дефиниция и употреба на термина пробиотик; ISAPP консенсус 2017: дефиниция и обхват на пребиотиците; Andresen и съавтори, Lancet Gastroenterology & Hepatology 2020: топлинно инактивиран Bifidobacterium bifidum MIMBb75 при синдром на раздразненото черво, 443 пациенти; Depommier и съавтори, Nature Medicine 2019: пастьоризирана Akkermansia muciniphila при доброволци с наднормено тегло; Преглед на описаните случаи на инфекции от живи пробиотици при рискови групи пациенти; Европейска комисия: регистър на разрешените здравни твърдения за храни.