Пробиотици: защо щамът решава всичко, как се пият и какво реално правят

Клиент носи кутия пробиотик на гишето и пита: „Това за след антибиотик ли е?“ А понякога разбирам, че таблетката за смучене вече е глътната като обикновено хапче. Двата случая показват основното объркване в тази категория. Щамът определя къде действа продуктът, как се приема и има ли изобщо смисъл за конкретния човек.

Пробиотиците са живи микроорганизми, които приети в адекватни количества носят полза на приемащия: това е дефиницията на FAO и Световната здравна организация от 2001 г., потвърдена през 2014 г. и от ISAPP (Hill и колеги). Ключовата дума тук е „щам“: ползата се носи от конкретен щам, например Streptococcus salivarius K12, а не от целия вид.

Точно тук е грешката, която поправям най-често. K12 не е чревен щам: колонизира устната кухина и гърлото, затова формата му е таблетка за смучене, а не капсула за гълтане. Приема се вечер, след като зъбите са измити, за да остане в устата през нощта. Казвам го на всеки: ако я глътнете като хапче, ефектът се губи. Половината хора с този продукт са я гълтали и после са се чудили защо нищо не се е променило.

Първият въпрос не е „колко милиарда КОЕ (колониеобразуваща единица) има?“, а „кой е този щам и за какво е проучван?“. K12 за устата и гърлото не се мери с Lactobacillus rhamnosus GG за червата, а многощамовият продукт не е автоматично по-силен, ако нито един щам в него няма проучвания за целта, която търсите.

Ще бъда напълно честна: в ЕС няма одобрено здравно твърдение за нито един пробиотичен щам, а ирландският орган FSAI третира самата дума „пробиотик“ на етикета като здравно твърдение. Единственото изключение в Регламент (ЕС) № 432/2012 засяга живите култури в киселото мляко и то само за смилането на лактозата в самия продукт при хора с непоносимост.

За K12 има данни, които си заслужава да се знаят, стига да се четат трезво. При деца през първата година в детската градина шестмесечният редовен прием е свързан с по-малко епизоди на стрептококови възпаления на гърлото, около 16% при K12 срещу около 48% в контролната група, и с по-малко случаи на остър среден отит, около 44% срещу около 80% (Di Pierro, 2016). И уговорките: проучванията идват предимно от един екип, малки са и отворени, а K12 не лекува ангина.

За дихателните инфекции най-мащабният преглед е на Cochrane от 2023 г.: 24 проучвания с близо 7000 души. Пробиотиците свалят с около 24% броя на хората с поне една остра респираторна инфекция и с около 42% употребата на антибиотици за тях. Ефектът е скромен, зависи от щама, а качеството на доказателствата е умерено до ниско. Това не е заместител на ваксина.

Друга солидно проучена тема е диарията, свързана с антибиотик, при деца. Прегледът на Cochrane от 2019 г. обобщава 33 проучвания с над 6300 деца: пробиотиците, най-често Lactobacillus rhamnosus или Saccharomyces boulardii, свалят риска от около 19% на около 8%.

С антибиотик пробиотикът се пие през целия курс, не едва след него, но не и заедно с антибиотика: за чревните щамове разликата е поне два часа. За K12, който работи в устата, тази пречка отпада, но правилото си остава: вечер, след миене на зъбите.

Как се съхранява ще откриете на етикета, защото щамовете не са еднакво издръжливи. K12 е стабилен на стайна температура, докато част от лактобацилите искат хладилник. И в двата случая кутията не остава в колата през лятото и не стои до радиатора.

И очакванията, за които говоря с всеки родител. Пробиотикът допълва режима, но не замества съня, храната и ваксините. На майката, която иска „детето да не хване нищо в градината“, казвам: по-малко инфекции и по-кратки епизоди, без чудеса. Кой какво дава за имунитета и каква е ролята на витамин D, разказвам в статията за имунитета в градината и в статията за витамин D при бебетата.

В аптеката за K12 показвам Омни-Биотик Имунд: една таблетка носи 1 милиард живи бактерии от щама и 5 микрограма витамин D3, колкото референтната стойност за деня. Витамин D носи одобреното твърдение: допринася за нормалната функция на имунната система (Регламент (ЕС) № 432/2012). За самия щам K12 одобрено твърдение няма, затова за него говоря само с данните от проучванията по-горе. Таблетките са без захар, с ягодов вкус, за деца над 3 години: на децата по една таблетка дневно, на възрастните по две таблетки дневно.

„Киселото мляко е пробиотик за имунитет.“ Това е специфично българският мит. Одобреното в ЕС твърдение за живите култури в киселото мляко важи само за смилането на лактозата в самия продукт. Киселото мляко е ценна храна, но не лекува.

„Колкото повече милиарди и щамове има, толкова по-добре.“ Само ако щамовете са проучени за целта, която търсите: броят КОЕ важи за конкретния щам, а не сам по себе си.

„Пробиотиците лекуват алергии, акне и екзема.“ За повечето от тези състояния доказателства не стигат, а за хранителните добавки в България и ЕС твърденията, че лекуват болест, са забранени: такива твърдения са само за лекарства. Точно за това едното е регистрирано като лекарство, защото лекува болест, а другото е регистрирано като хранителна добавка, която пази здравето и дава тонус.

Дете под три години: таблетките за смучене носят риск от задавяне, а форматът и щамът се избират с педиатър. Ангина с температура, гнойни тонзили или болка над 48 часа е преценка на лекар: стрептококовата инфекция се лекува с антибиотик, а K12 не е лечение. Хора с тежко отслабен имунитет, например след трансплантация или по време на онкологично лечение, приемат пробиотици само след лекарско решение: описани са редки случаи на бактериемия. Кръв в изпражненията, тежка или дълга диария и температура с диария не се самолекуват. При алергия към съставките етикетът се чете внимателно: лактозата в таблетките K12 е под 2 милиграма, но при тежка алергия към млечни протеини питайте фармацевт.

Ако се чудите кой продукт е подходящ за вас или за детето ви, питайте ме в чата: отговарям лично и безплатно, с информационна цел, без диагноза и без промяна на терапия.

Информацията в тази статия е проверена и базирана на: FAO/WHO (2001) и Hill C. et al., Nature Reviews Gastroenterology & Hepatology, 2014 г. (ISAPP), дефиниция за пробиотик; Регламент (ЕС) № 432/2012 за разрешените здравни твърдения и позиция на FSAI за пробиотичните твърдения; Di Pierro F. et al., European Review for Medical and Pharmacological Sciences, 2016 г.; Hao Q. et al., Cochrane Database of Systematic Reviews, 2023 г. (CD006895); Goldenberg J.Z. et al., Cochrane Database of Systematic Reviews, 2019 г. (CD004827); продуктова информация на Allergosan за Омни-Биотик Имунд.