Суха кожа и напукани устни през студеното време: какво реално помага

Миналия вторник в аптеката влезе жена на около 35-40 години и сложи двете си ръце на гишето с длани надолу. Кожата по кокалчетата и беше напукана до кръв, а около ноктите се лющеше. И каза: „Каквото и да мажа, ме боли и направо ме ‚изгаря‘. Дайте нещо, което просто да спре този ужас.“ Работата и била свързана с постоянно миене на съдове, а още след първото застудяване ръцете и се бяха превърнали в една голяма рана. Неин е и въпросът, който чувам редовно още след първото застудяване почти всеки ден: защо кожата ми се напуква точно сега?

Тази статия е отговорът. Ще видите какво точно се случва с кожната бариера в студа, кои навици в банята я разрушават повече, когато студеното време се появи, кои съставки реално спират загубата на вода и как се спасяват напукани устни, без балсамът да се превърне в зависимост. А накрая: кога болезнените пукнатини повече не са за крем, а за дерматолога.

Кожата ви задържа водата в себе си с една тънка стена от мазнини: серамиди, холестерол и мастни киселини, като серамидите са около половината от тези липиди. Докато стената е цяла, влагата излиза бавно. Дерматолозите мерят това с т.нар. трансепидермална загуба на вода: колко вода е излязла през кожата за час. Студеният въздух навън носи малко влага, вятърът отнема от повърхността, а в помещенията на закрито парното изсушава въздуха в стаята често до влажност под 30%, докато комфортът за кожата е между 40 и 60%. Резултатът е скачане на загубата на вода и микропукнатини в стената, през които влагата излиза още по-бързо.

Оттук идват и онова усещане за стягане след измиване, сивото лющене по ръцете, които се белеят. С възрастта проблемът се задълбочава, защото кожата произвежда все по-малко липиди. А първите жертви са местата с най-малко мастни жлези: ръце, крака, лице и устни.

Горещият душ след мразовит ден е удоволствие, което кожата плаща скъпо. Горещата вода разтваря мазнините на бариерата и ги отмива, а сапунът с агресивни пенители (на етикета са изписани като SLS и SLES) унищожава още повече стената. Американската академия по дерматология е категорична: 5 до 10 минути, топла, а не гореща вода и нежен почистващ продукт без парфюм.

Следват две грешки, които виждам всеки ден. Първата: търкане с кърпата до скърцане. Правилното движение е леко попиване, кожата остава съвсем малко влажна. Втората: кремът се нанася „след като кожата се изсуши“, тоест когато водата вече се е изпарила. А продуктите с парфюм и алкохол в състава са третата грешка: при разрушена бариера те парят и дразнят, точно както при клиентката от началото на статията.

Работещата зимна формула съчетава три групи съставки. Хумектантите (глицерин, хиалуронова киселина, урея) привличат вода в кожата, като за тялото урея в концентрация 5 до 10% е сред най-проучените. Емолиентите (серамиди, мастни киселини, сквалан) запълват пукнатините между клетките, като замазка между тухли. Оклузивите (вазелин, ланолин, ши масло, диметикон) слагат запечатващ филм отгоре: чистият вазелин намалява трансепидермалната загуба на вода с до 98% и затова е шампионът на оклузивите в дерматологичната литература (Cutis).

Затова зимата лосионът отстъпва място на крем, а кремът на мехлем при силно напукани зони: колкото по-плътна е текстурата, толкова по-дълго държи водата. За лицето разумната комбинация е серум с хиалуронова киселина върху леко влажна кожа и крем отгоре, а грешките около хиалуроновата киселина съм събрала в отделна статия. Внимание и с активните съставки в студа: при наранена бариера ретинолът и киселините дразнят повече, а режимът на ретинола през зимата е тема на статията за ретинола.

Ето я най-простата промяна с най-голям ефект, а тя не струва нищо: кремът се нанася в рамките на три минути след измиването, върху леко влажна кожа. Водата, която току-що е навлязла в горния слой, се запечатва вътре, вместо да се изпари. Дерматолозите наричат това soak and smear: навлажни и запечатай. За ръцете правилото е още по-строго: крем след всяко миене, не само вечер.

При дълбоко напукани ръце има и нощен трик: обилен слой мехлем или вазелин и тънки памучни ръкавици през нощта. Оклузията кара продукта да работи часове наред, а сутринта разликата се вижда с просто око. Другата незабележима помощ е увлажнителят в спалнята: връща влажността към 40-60% и кожата спира да се бори с парното.

Устните се пукат първи, защото са проектирани да губят: кожата там е с много по-тънък рогов слой и почти без мастни жлези, които да я поддържат отвътре. Остават и два външни помощника: слюнката и балсамът. Слюнката е капката, която кара чашата да прелее: облизването носи секундно облекчение, но ензимите в нея разяждат кожата, а изпарението я изсушава допълнително. Децата го правят постоянно и затова около устата им се оформя цял зачервен пръстен.

Балсамът се избира по етикет, а не от реклама. Да има: вазелин, ланолин, серамиди, ший масло. Да няма: ментол, камфор, фенол, парфюм и овкусители, които дразнят и провокират ново облизване. Така се чупи омагьосаният кръг „мажа, щипе ме, облизвам, пак мажа“.

Отделен случай са пукнатините в ъглите на устната, т.нар. заеди. Когато не зарастват за седмица-две, това често не е заради студа: до 25% от случаите са свързани с недостиг на желязо или на витамини от група B (StatPearls), а във влажната среда на ъгъла се наместват гъбички от рода Candida и бактерии. Упоритите заеди са повод за преглед при лекар, а не за още един балсам.

„Пий повече вода и кожата ще се хидратира.“ Не е точно така, защото при здрав човек допълнителните литри не стигат до роговия слой в измерим вид: хидратацията на кожата се решава на повърхността, със запечатване на водата, която вече е там. Нормалният прием на течности си остава нужен, но кремът прави това, което чашата вода не може.

„Мазната кожа не се хидратира.“ Мазнина и вода са различни неща: мастните жлези могат да работят на пълни обороти, докато бариерата губи вода. На мазната кожа зимата и е нужен лек, некомедогенен хидратиращ продукт, а не още по-агресивно измиване.

„Слънцезащитата е за лятото.“ И тук, както се казва: ДА, ама НЕ. Снягът отразява до 80% от UV лъчите, което в планината почти удвоява излагането (Skin Cancer Foundation). За града през зимата дневен крем със SPF обикновено стига, но на писта и на разходка в сняг защитата е задължителна, а текстурите разглеждаме в статията за слънцезащитата.

Сухата кожа от студ се овладява с правилна грижа за около две седмици. Когато не се овладява, започваме да мислим за друго: сърбеж, който буди нощем или жълти корички като знак за инфекция, дълбоки пукнатини, които кървят, зачервени плаки със сребристо лющене. Това вече може да е признак на атопичен дерматит, псориазис или друго състояние, а диагнозата се поставя от дерматолог, не в аптеката.

Има и по-тихи сигнали: нова, необичайна сухота на цялото тяло при човек с диабет или с проблем на щитовидната жлеза също е тема за лекар. А за зачервяването и паренето по лицето, които се влошават от студ, пиша отделно в статията за розацея. Терапията при тези състояния се определя от лекар; моята работа е да позная момента, в който само кремът не стига и да ви насоча към преглед при лекар.

Сглобен в три стъпки, зимният режим изглежда така. Почистване без дразнене: нежен гел или мицеларна вода без парфюм. Хидратация на леко влажна кожа: серум или крем с хиалуронова киселина, глицерин или серамиди. Запечатване и защита: по-плътен крем сутрин, а при сняг и планина и слънцезащита. Продуктите, които показвам най-често в аптеката при такива проблеми, са събрани тук и в каталога с продукти.

А за ръцете и устните: крем за ръце до мивката, до леглото и в чантата, и балсам с вазелин или ланолин, но без ментол. Две седмици последователност и повечето зимни пукнатини стават спомен. Ако не станат, вече знаете кой е следващият ход: дерматолог.

Тази статия е написана от Донка Арабаджова, магистър-фармацевт, и потвърдена от следните източници: American Academy of Dermatology (AAD), насоки за грижа при суха кожа и при атопичен дерматит; Malave и James, преглед за приложенията на вазелина в дерматологията, списание Cutis; DermNet NZ, материали за скъсаните устни и ъгловия хейлит; StatPearls (NCBI Bookshelf), глава за ъглов хейлит и свързаните с него хранителни недостизи; Skin Cancer Foundation, материали за отразяването на UV лъчите от сняг; Регламент (ЕС) № 655/2013 относно козметичните твърдения.