Желязо и анемия: коя форма се усвоява, как се пие правилно и защо нормалният хемоглобин може да лъже

Знаете ли кой е най-често срещаният хранителен дефицит на планетата? Недостигът на желязо. Според СЗО над 571 милиона жени (15–49 г.) живеят с анемия. В Европа всяка десета жена в детеродна възраст се сблъсква с този проблем.

Причината е чиста математика. Жените губят желязо всеки месец, заради което дневната им нужда е 18 мг (при мъжете е 8 мг), а по време на бременност тя достига 27 мг.

Тялото ни има интелигентна система за сигурност, то складира резервно желязо в протеина феритин (в черния дроб, далака и костния мозък). Когато обаче балансът се наруши, организмът първо изпразва тези депа. Хемоглобинът, към който всички първо поглеждат, пада последен, чак когато резервоарът е празен.

Периодът помежду им се нарича латентен желязодефицит: състояние, при което изследванията ви са „в норма“, но вие нямате никаква енергия.

В аптеката се сблъсквам с това постоянно. Наскоро моя клиентка на 34 години ми показа изследванията си: хемоглобин 126 g/L (отличен), но феритин под нормата, едва 9 µg/L. Тя ми каза: „Лекарят твърди, че изследванията са ми наред, но аз едва ставам от леглото и косата ми капе“. И беше права. Кръвната и картина е в нормата, но депата и са празни. Диагнозата е работа на лекаря, но вашата задача е да знаете какво точно да изследвате.

Класическите оплаквания се развиват бавно и тялото свиква с тях: постоянна отпадналост, която сънят не оправя, бледа кожа и бледи лигавици, задух при изкачване на стълби, които преди не са били проблем, сърцебиене, главоболие, студени ръце и крака. Ноктите стават чупливи и се цепят на пластове, а при по-изразен дефицит придобиват форма на лъжичка (койлонихия: състояние, при което нокътната плочка става тънка, вдлъбната в средата и с повдигнати краища). Косата оредява дифузно по цялата глава, механизъм, който разглеждам подробно в статията за косопада.

Има и по-странни сигнали, за които рядко се говори. Неспокойни крака вечер, които не оставят човек да заспи. Неудържим глад за лед: желание за ядене, дъвчене или смучене на лед, право от фризера или от ледени напитки (медицинското име е пагофагия: симптом, а не самостоятелно заболяване, чието лечение е насочено към първоизточника). Ранички в ъглите на устната, които не зарастват с никакъв балсам и за които пиша и в материала за напукани устни. Чести настинки: желязото допринася за нормалната функция на имунната система. При децата картината може да изглежда като раздразнителност и трудна концентрация.

Групите с повишен риск са: жени с обилен месечен цикъл, това е водещата причина в детеродната възраст. Бременни и кърмачки. Хора на растително хранене, защото желязото от растенията се усвоява няколко пъти по-слабо от това в месото. При спортистите загубата на желязо се дължи на високите физически натоварвания, като елементът се отделя интензивно чрез потенето и в резултат на микротравми по стъпалата при бягане. Редовни кръводарители. Подрастващи в бурен растеж.

Феритинът е показателят за депата. Референтните граници на повечето лаборатории започват около 15 µg/L, но оплаквания при нормален хемоглобин се наблюдават и при стойности под 30-40 µg/L, а оценката е индивидуална и принадлежи на лекаря. Една уловка, която малко хора знаят: феритинът се вдига при възпаление и инфекция, така че „нормален“ феритин по време на настинка може да скрива реален дефицит. Затова в панела често се добавя и CRP.

Пълната кръвна картина изисква още изследвания (хемоглобин, хематокрит, MCV), понякога трансферинова сатурация (лабораторно изследване, което показва какъв процент от транспортния белтък трансферин е зает с железни йони), както и витамин B12 и фолиева киселина, защото и техният недостиг причинява анемия, но по друг механизъм. За тези двойки имам отделни статии: за витамин B12 и за фолиевата киселина. Изследванията се назначават и тълкуват от лекаря, а самолечение с желязо „наслепо“ не е добра идея, защото излишъкът се складира в органите.

Откриването на желязодефицитна анемия при мъже или жени след менопауза изисква незабавно медицинско уточняване. В тези случаи водещият въпрос не е как да се компенсира дефицитът, а къде е източникът на хронична кръвозагуба. Скритото кървене от стомашно-чревния тракт е първата диагноза, която лекарят трябва да изключи. Самоволното приемане на железни добавки е опасно, тъй като може да замаскира симптомите и критично да забави откриването на сериозно заболяване.

На етикета често пише голяма цифра, която не е реалното количество желязо. Важното число е „елементарно желязо“. Железният сулфат съдържа около 20% елементарно желязо, фумаратът около 33%, глюконатът около 12%. Тоест 325 мг железен сулфат дават около 65 мг реално желязо. Добавките в аптеката обикновено носят между 14 и 40 мг елементарно желязо на доза.

Формите се делят на няколко групи. Класическите соли (сулфат, фумарат, глюконат) са проучени десетилетия, евтини са. Основният им минус е, че най-често провокират запек, гадене и стомашен дискомфорт. Хелатирано желязо (железен бисглицинат): тук желязото е „опаковано“ между две молекули от аминокиселината глицин. Благодарение на това то се движи по различен метаболитен път в тялото, усвоява се лесно и щади храносмилателната система. Липозомно и сукрозомно желязо: тези модерни форми използват защитна мазнинна (липидна) капсула, която превежда желязото непокътнато през киселинната среда на стомаха, с висока бионаличност и по-добра поносимост. Съществува и хемово желязо (от хемоглобин): естествена форма от животински произход. Абсорбира се директно като цяла молекула, а ефективността му не се влияе от киселинността в стомаха или от приема на храни.

Всички тези форми се продават като хранителни добавки и за тях важат одобрените от ЕС твърдения: желязото допринася за нормалното образуване на червени кръвни клетки и на хемоглобина, както и за намаляване на чувството на отпадналост и умора. Това обаче не прави добавката лечение: диагностицираната анемия се лекува с лекарствени продукти, в по-тежки случаи с венозно желязо, а схемата се определя и проследява от лекар.

Най-голямата грешка е прием на желязо със сутрешното кафе. Кафето, чаят, млякото и добавките с калций блокират усвояването на желязото, ако се пият заедно с него. Правилото, което да следвате: желязо сутрин с вода или сок, кафе и млечни продукти поне два часа по-късно. Витамин C влияе в обратната посока и подобрява усвояването, така че чаша портокалов сок или таблетка витамин C с приема помагат; за дозите и формите му има отделна статия. Магнезият също се приема с разстояние от желязото, а не заедно, както отбелязвам и при формите магнезий.

Един ключов детайл промени медицинската практика през последните години и той е свързан с хормона хепцидин. Всеки път, когато приемете доза желязо, тялото реагира чрез повишаване на хепцидина, който временно блокира последващата абсорбция.

Рандомизирано проучване от 2017 г., публикувано в The Lancet Haematology, показа, че при жени с дефицит приемът на желязо през ден води до по-високо общо усвояване спрямо ежедневния прием. Изследването установи също, че разделянето на дневната доза на сутрин и вечер не носи никакви ползи. Тази схема „през ден“ е удобна алтернатива при стомашен дискомфорт, но промяната в приема винаги трябва да се съгласува с лекуващия лекар.

Приемът на железни добавки крие своите специфики. На първо място, внимавайте за лекарствени взаимодействия. Медикаменти като омепразол (инхибитори на протонната помпа) потискат абсорбцията на желязото. От друга страна, самото желязо блокира действието на левотироксин (за щитовидна жлеза), поради което е необходимо да ги разделяте с интервал от поне 4 часа.

Страничните ефекти са добре познати в практиката. Черните изпражнения са нормално явление и не трябва да ви притесняват, те са просто остатък от неусвоения минерал. Прояви като запек и гадене обаче могат да бъдат неприятни. Ако стомахът ви реагира остро, се консултирайте с лекар за смяна на препарата или преминете към прием с малко храна като разумен компромис.

Имайте предвид, че стомахът ви ще привикне за няколко седмици, а запълването на железните депа отнема средно около 3 месеца. Терапията никога не се спира самостоятелно, а само след контролно изследване на феритин и хемоглобин, назначено и разчетено от лекар.

Желязото от храната идва в два варианта. Хемовото (месо, черен дроб, риба) се усвоява между 15 и 35%, докато растителното от леща, спанак, яйца и тиквени семки се усвоява само между 2 и 10%, а фитатите в зърнените и полифенолите в чая го свалят допълнително. Трикът на диетолозите е комбинацията: леща с червен пипер, спанак с лимон. Готвенето в чугунен съд добавя малко количество. При доказан дефицит обаче храната рядко може да наваксва сама и не е достатъчна.

При бременност нуждите скачат и профилактиката с желязо и фолиева киселина се решава заедно с наблюдаващия лекар, както пиша и в статията за фолиевата киселина. При децата дозировката е строго по преценка на педиатъра и по килограми. И едно предупреждение, което не мога да пропусна: предозирането с желязо е сред опасните интоксикации при малки деца, така че кутийката с таблетки се пази далеч от детски ръце, както всяко лекарство у дома.

Има моменти, в които добавката не е решението. Потвърдена анемия, непоносимост към орални форми, усвояване, компрометирано от глутенова ентеропатия или бариатрична операция, продължаващи загуби: в тези случаи лекарят преминава към лекарствено желязо или венозни схеми. Тревожни знаци, при които прегледът е спешен, а не планов: кръв в изхожданията, катранено черни изхождания без прием на желязо, необяснима загуба на тегло, задух в покой. А ако се чудите как да прочетете собствените си резултати или коя форма е разумна във вашия случай, пишете ми в чата „Попитайте Диди“: отговарям лично и безплатно, с информационна цел, без диагноза и без промяна на терапия.

Тази статия е написана от Донка Арабаджова, магистър-фармацевт, и потвърдена от следните източници: Световна здравна организация: анемия, честота и причини; NIH Office of Dietary Supplements: желязо, форми, елементарно съдържание и усвояване; StatPearls: желязодефицитна анемия, диагностика и лечение; NHS: симптоми, причини и поводи за преглед при желязодефицитна анемия; Stoffel и съавтори, Lancet Haematology 2017: прием на желязо всеки ден срещу през ден; Регламент (ЕС) № 432/2012: одобрените здравни твърдения за желязото.